оплитало

Речник на българския език

1. оплитало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оплитало е производна форма на оплитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оплитало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оплитало е производна форма на оплитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оплитало — мин. деят. св. прич. ср. р.

оплитало е производна форма на оплитам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. оплитало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оплитало е производна форма на оплитам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).