оплитали

Речник на българския език

1. оплитали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оплитали е производна форма на оплитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оплитали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оплитали е производна форма на оплитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. оплитали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

оплитали е производна форма на оплитам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. оплитали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оплитали е производна форма на оплитам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).