оплитала

Речник на българския език

1. оплитала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оплитала е производна форма на оплитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оплитала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оплитала е производна форма на оплитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. оплитала — мин. деят. св. прич. ж. р.

оплитала е производна форма на оплитам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. оплитала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оплитала е производна форма на оплитам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).