оплитал

Речник на българския език

1. оплитал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оплитал е производна форма на оплитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оплитал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оплитал е производна форма на оплитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оплитал — мин. деят. св. прич. м. р.

оплитал е производна форма на оплитам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оплитал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оплитал е производна форма на оплитам (мин. деят. несв. прич. м. р.).