оплетяло

Речник на българския език

1. оплетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оплетяло е производна форма на оплета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оплетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оплетяло е производна форма на оплета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).