оплескало

Речник на българския език

1. оплескало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оплескало е производна форма на оплескам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оплескало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оплескало е производна форма на оплескам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оплескало — мин. деят. св. прич. ср. р.

оплескало е производна форма на оплескам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. оплескало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оплескало е производна форма на оплескам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).