оплескал

Речник на българския език

1. оплескал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оплескал е производна форма на оплескам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оплескал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оплескал е производна форма на оплескам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оплескал — мин. деят. св. прич. м. р.

оплескал е производна форма на оплескам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оплескал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оплескал е производна форма на оплескам (мин. деят. несв. прич. м. р.).