оплели

Речник на българския език

1. оплели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оплели е производна форма на оплета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оплели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

оплели е производна форма на оплета (мин. деят. св. прич. мн. ч.).