оплезила

Речник на българския език

1. оплезила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оплезила е производна форма на оплезя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оплезила — мин. деят. св. прич. ж. р.

оплезила е производна форма на оплезя (мин. деят. св. прич. ж. р.).