оплезел

Речник на българския език

1. оплезел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оплезел е производна форма на оплезя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оплезел — мин. деят. несв. прич. м. р.

оплезел е производна форма на оплезя (мин. деят. несв. прич. м. р.).