опиянило е

Речник на българския език

1. опиянило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опиянило е е производна форма на опияня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опиянило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опиянило е е производна форма на опияня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).