опиянели

Речник на българския език

1. опиянели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

опиянели е производна форма на опияня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опиянели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

опиянели е производна форма на опияня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).