опитомял
1.
опитомял —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
опитомял
е производна форма
на опитомя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
опитомял —
мин. деят. несв. прич. м. р.
опитомял
е производна форма
на опитомя (мин. деят. несв. прич. м. р.).