опитомило е

Речник на българския език

1. опитомило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опитомило е е производна форма на опитомя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опитомило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опитомило е е производна форма на опитомя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).