опитомила съм

Речник на българския език

1. опитомила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

опитомила съм е производна форма на опитомя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. опитомила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

опитомила съм е производна форма на опитомя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).