опитали

Речник на българския език

1. опитали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

опитали е производна форма на опитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опитали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

опитали е производна форма на опитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. опитали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

опитали е производна форма на опитам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. опитали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

опитали е производна форма на опитам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).