опипаха

Речник на българския език

1. опипаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

опипаха е производна форма на опипам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опипаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

опипаха е производна форма на опипам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).