опива

Речник на българския език

1. опива — сег. вр., 3 л., ед. ч.

опива е производна форма на опивам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. опива — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опива е производна форма на опивам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. опива — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опива е производна форма на опивам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).