опетняло

Речник на българския език

1. опетняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опетняло е производна форма на опетня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опетняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опетняло е производна форма на опетня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).