опетнил

Речник на българския език

1. опетнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опетнил е производна форма на опетня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опетнил — мин. деят. св. прич. м. р.

опетнил е производна форма на опетня (мин. деят. св. прич. м. р.).