опесъчил е

Речник на българския език

1. опесъчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опесъчил е е производна форма на опесъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опесъчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опесъчил е е производна форма на опесъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).