опесъчило

Речник на българския език

1. опесъчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опесъчило е производна форма на опесъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опесъчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

опесъчило е производна форма на опесъча (мин. деят. св. прич. ср. р.).