опесъчил

Речник на българския език

1. опесъчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опесъчил е производна форма на опесъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опесъчил — мин. деят. св. прич. м. р.

опесъчил е производна форма на опесъча (мин. деят. св. прич. м. р.).