оперушинвал е

Речник на българския език

1. оперушинвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оперушинвал е е производна форма на оперушинвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оперушинвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оперушинвал е е производна форма на оперушинвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оперушинвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оперушинвал е е производна форма на оперушинвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).