оперирал

Речник на българския език

1. оперирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оперирал е производна форма на оперирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оперирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оперирал е производна форма на оперирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оперирал — мин. деят. св. прич. м. р.

оперирал е производна форма на оперирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оперирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оперирал е производна форма на оперирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).