оперил е

Речник на българския език

1. оперил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оперил е е производна форма на оперя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оперил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оперил е е производна форма на оперя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).