оперило е

Речник на българския език

1. оперило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оперило е е производна форма на оперя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оперило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оперило е е производна форма на оперя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).