опашете

Речник на българския език

1. опашете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

опашете е производна форма на опаша (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. опашете — повелително наклонение, мн. ч.

опашете е производна форма на опаша (повелително наклонение, мн. ч.).