опасала

Речник на българския език

1. опасала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опасала е производна форма на опаша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опасала — мин. деят. св. прич. ж. р.

опасала е производна форма на опаша (мин. деят. св. прич. ж. р.).