опарил е

Речник на българския език

1. опарил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опарил е е производна форма на опаря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опарил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опарил е е производна форма на опаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).