опарела

Речник на българския език

1. опарела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опарела е производна форма на опаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опарела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

опарела е производна форма на опаря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).