опазели

Речник на българския език

1. опазели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

опазели е производна форма на опазя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опазели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

опазели е производна форма на опазя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).