опазела

Речник на българския език

1. опазела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опазела е производна форма на опазя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опазела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

опазела е производна форма на опазя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).