онеправдаели

Речник на българския език

1. онеправдаели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

онеправдаели е производна форма на онеправдая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. онеправдаели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

онеправдаели е производна форма на онеправдая (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).