онемя

Речник на българския език

1. онемя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

онемя е производна форма на онемея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. онемя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

онемя е производна форма на онемея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).