онемели

Речник на българския език

1. онемели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

онемели е производна форма на онемея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. онемели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

онемели е производна форма на онемея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).