онемееше

Речник на българския език

1. онемееше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

онемееше е производна форма на онемея (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. онемееше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

онемееше е производна форма на онемея (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).