онемеели

Речник на българския език

1. онемеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

онемеели е производна форма на онемея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. онемеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

онемеели е производна форма на онемея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).