оневиняло
1.
оневиняло —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
оневиняло
е производна форма
на оневиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
оневиняло —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
оневиняло
е производна форма
на оневиня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).