оневинило си

Речник на българския език

1. оневинило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

оневинило си е производна форма на оневиня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. оневинило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

оневинило си е производна форма на оневиня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).