оневинило е

Речник на българския език

1. оневинило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оневинило е е производна форма на оневиня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оневинило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оневинило е е производна форма на оневиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).