оневинило
1.
оневинило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
оневинило
е производна форма
на оневиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
оневинило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
оневинило
е производна форма
на оневиня (мин. деят. св. прич. ср. р.).