оневинила съм

Речник на българския език

1. оневинила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

оневинила съм е производна форма на оневиня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. оневинила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

оневинила съм е производна форма на оневиня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).