оневинила е

Речник на българския език

1. оневинила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оневинила е е производна форма на оневиня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оневинила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оневинила е е производна форма на оневиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).