оневинели

Речник на българския език

1. оневинели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оневинели е производна форма на оневиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оневинели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оневинели е производна форма на оневиня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).