омърсявал

Речник на българския език

1. омърсявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омърсявал е производна форма на омърсявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омърсявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омърсявал е производна форма на омърсявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. омърсявал — мин. деят. св. прич. м. р.

омърсявал е производна форма на омърсявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. омърсявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

омърсявал е производна форма на омърсявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).