омърляхте

Речник на българския език

1. омърляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

омърляхте е производна форма на омърлям (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. омърляхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

омърляхте е производна форма на омърлям (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).