омърляло

Речник на българския език

1. омърляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омърляло е производна форма на омърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омърляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омърляло е производна форма на омърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. омърляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

омърляло е производна форма на омърлям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. омърляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

омърляло е производна форма на омърлям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).