омърлял

Речник на българския език

1. омърлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омърлял е производна форма на омърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омърлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омърлял е производна форма на омърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. омърлял — мин. деят. св. прич. м. р.

омърлял е производна форма на омърлям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. омърлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

омърлял е производна форма на омърлям (мин. деят. несв. прич. м. р.).