омъжила

Речник на българския език

1. омъжила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омъжила е производна форма на омъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. омъжила — мин. деят. св. прич. ж. р.

омъжила е производна форма на омъжа (мин. деят. св. прич. ж. р.).